На зазоряване
Събудих се в този ранен час –
нашепваха ми тихичко звездите:
не техен, твой бе този нежен глас,
говорещ ми за нас чрез съдбините.
Разбрах, че ти в нощта ридаеш,
събудила в сърцето си жената –
може би на глас така гадаеш:
къде ли съм без теб и без Луната.
Замрях с една едничка дума
под звуците, сега от тебе чути,
но нямаме потребната ни сума,
да върнем на обесници разплути.
Изпратих северните ветрове
да прелетят през сумрака вечерен
и, укротили бесни светове,
да ти дарят поздрава ми верен.
Тъмнината повече не питам,
но всяка нощ си казвам все:”Дано!”
защото аз и днес на теб разчитам,
че пазиш кълна на онуй зърно,
с което блесна светлината
в дните бурености – безчовечни:
за хората да правим красотата,
с усмивките й мили, вечни.
До мен портретът мил сега лежи –
защо си спомням онзи злобен скот,
решил сърцето ти да натъжи,
завиждайки на нашия живот?
Със спомена за теб в тез минути
проблясва источния небосвод
и звуци, от сърцето ми дочути,
изпращам като стража – във обход.
Сънародници, осъдени на смърт –
в страната други тънат в глад
и този безпощаден, подъл кърт,
изисква да постигна аз обрат!?
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дано, Валери!!! Дано, зърното покълне! Колко ли трябва да бъде поливано?!
Поздрави! -
Здравей, Анета!
Определено това е нишката, около която се движи сложният поетичен сюжет. Проявяваш чувствителност от висока класа, както винаги де...
Поздрав! -
Истински и реален, носещ силата и желанието.
Поздрав и усмивка Валери. -
С някаква магия, достъпна за и на която са способни, може би, само влюбените
-
А как си представяш да укротиш стихията на ветровете и да ги изпратиш да носят поздрав за вярност на любимата....
-
Може би "кълна на онуй зърно" е здрав, но дали е достатъчен само поздрава, носен от ветровете?
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Привет Кити!