16 abr 2011, 9:26

На земята ни свещена

  Poesía » Civil
975 0 11

Казват, че блажен е оня

стъпил с крак в Перперикон,          

стигнал пеш или на коня

и преминал Рубикон.

 

В път по улеите скални

до светилищния храм                      

към онези траки славни

се прекланям в порив ням.

 

В трона каменен съглеждам

жрицата на древен вожд

да предрича за победа                    

по кръвта на жертвен нож.

 

Всеки хълм, руина, ниша,

връх, корито на река

тук историята пишат

и измиват ни греха.

 

На земята ни свещена

не намирам шепа пръст                  

от кръвта ненапоена,

непрободена от кръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...