16 апр. 2011 г., 09:26

На земята ни свещена

977 0 11

Казват, че блажен е оня

стъпил с крак в Перперикон,          

стигнал пеш или на коня

и преминал Рубикон.

 

В път по улеите скални

до светилищния храм                      

към онези траки славни

се прекланям в порив ням.

 

В трона каменен съглеждам

жрицата на древен вожд

да предрича за победа                    

по кръвта на жертвен нож.

 

Всеки хълм, руина, ниша,

връх, корито на река

тук историята пишат

и измиват ни греха.

 

На земята ни свещена

не намирам шепа пръст                  

от кръвта ненапоена,

непрободена от кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...