16 апр. 2011 г., 09:26

На земята ни свещена

971 0 11

Казват, че блажен е оня

стъпил с крак в Перперикон,          

стигнал пеш или на коня

и преминал Рубикон.

 

В път по улеите скални

до светилищния храм                      

към онези траки славни

се прекланям в порив ням.

 

В трона каменен съглеждам

жрицата на древен вожд

да предрича за победа                    

по кръвта на жертвен нож.

 

Всеки хълм, руина, ниша,

връх, корито на река

тук историята пишат

и измиват ни греха.

 

На земята ни свещена

не намирам шепа пръст                  

от кръвта ненапоена,

непрободена от кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...