16 апр. 2011 г., 09:26

На земята ни свещена

976 0 11

Казват, че блажен е оня

стъпил с крак в Перперикон,          

стигнал пеш или на коня

и преминал Рубикон.

 

В път по улеите скални

до светилищния храм                      

към онези траки славни

се прекланям в порив ням.

 

В трона каменен съглеждам

жрицата на древен вожд

да предрича за победа                    

по кръвта на жертвен нож.

 

Всеки хълм, руина, ниша,

връх, корито на река

тук историята пишат

и измиват ни греха.

 

На земята ни свещена

не намирам шепа пръст                  

от кръвта ненапоена,

непрободена от кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...