Измислих си мъж във очите ти
и име му сложих - Любими.
Щастлива бях, мислех във рими,
с усмивка започваха дните ми
Той беше висок и умен, и смел,
и още приятел, брат и любим,
уверен, добър, неустоим,
ръката ми здраво в своята взел...
Аз бях красива, даже мечтаех,
и исках да сбъдвам мечтите,
в очите си носех звездите,
И обичана бях. И сияех...
Но ти го изтръгна от себе си,
с: "Не, не искам да бъда такъв!"
Любимият вече е мъртъв,
а аз съм цялата в белези...
През очите ти днес друг наднича
съвсем непознат и далечен,
с друго, чуждо име наречен,
някой, който не мене обича...
03.07.2019
© Ива ВалМан Todos los derechos reservados