3 июл. 2019 г., 16:59

На Звездоброеца

523 1 0

Измислих си мъж във очите ти

и име му сложих - Любими.

Щастлива бях, мислех във рими,

с усмивка започваха дните ми

 

Той беше висок и умен, и смел, 

и още приятел, брат и любим,

уверен, добър, неустоим,

ръката ми здраво в своята взел...

 

Аз бях красива, даже мечтаех,

и исках да сбъдвам мечтите,

в очите си носех звездите,

И обичана бях. И сияех...

 

Но ти го изтръгна от себе си,

с: "Не, не искам да бъда такъв!"

Любимият вече е мъртъв,

а аз съм цялата в белези...

 

През очите ти днес друг наднича

съвсем непознат и далечен,

с друго, чуждо име наречен, 

някой, който не мене обича...

 

03.07.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...