Jul 3, 2019, 4:59 PM

На Звездоброеца

  Poetry » Love
521 1 0

Измислих си мъж във очите ти

и име му сложих - Любими.

Щастлива бях, мислех във рими,

с усмивка започваха дните ми

 

Той беше висок и умен, и смел, 

и още приятел, брат и любим,

уверен, добър, неустоим,

ръката ми здраво в своята взел...

 

Аз бях красива, даже мечтаех,

и исках да сбъдвам мечтите,

в очите си носех звездите,

И обичана бях. И сияех...

 

Но ти го изтръгна от себе си,

с: "Не, не искам да бъда такъв!"

Любимият вече е мъртъв,

а аз съм цялата в белези...

 

През очите ти днес друг наднича

съвсем непознат и далечен,

с друго, чуждо име наречен, 

някой, който не мене обича...

 

03.07.2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...