22 feb 2013, 7:54

Начала

  Poesía
769 0 4

 

НАЧАЛА

 

            “Лампите са различни,

                  а светлината е същата.

                 Тя идва от другаде...”

                         Джалал ал-Дин РУМИ, “Месневие манави” –

                         “Поема за същността на всичко съществуващо”

 

 

...И от къде долита тя, безкрила?

Къде е истинското ù начало?

Къде се ражда тази светла сила –

сребристо-синкава и снежно-бяла,

оранжево-златиста, луннолика,

дете на изгрева, сестра на мрака?...

Как съществува всъщност?

Кой я вика?

Къде – невидимо-блестяща! – чака?

 

Не само светлината слънцекоса

е другадеродена тайна звездна.

Та кой би отговорил на въпроса

животът връх ли е, или е бездна,

къде е скрито времето безкрайно,

къде душата след смъртта се скита,

какво е вечността – велика тайна

или загадка, в нас самите скрита;

кои са истинските начала извечни

на онова, което ни обгръща –

непознаваемо – и тъй далечно,

различно – и безкрай едно и също?

 

Въпросите не дават нищо!

Само

подобно облаци пред нощен вятър

за миг откриват светло лунно рамо,

пропускат кратък лъч от светлината –

и пак завиват в дрипите си тъмни

декора на житейската ни драма...

... докато някъде далеч разсъмне.

 

Ако и утрото не е измама...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...