22.02.2013 г., 7:54

Начала

768 0 4

 

НАЧАЛА

 

            “Лампите са различни,

                  а светлината е същата.

                 Тя идва от другаде...”

                         Джалал ал-Дин РУМИ, “Месневие манави” –

                         “Поема за същността на всичко съществуващо”

 

 

...И от къде долита тя, безкрила?

Къде е истинското ù начало?

Къде се ражда тази светла сила –

сребристо-синкава и снежно-бяла,

оранжево-златиста, луннолика,

дете на изгрева, сестра на мрака?...

Как съществува всъщност?

Кой я вика?

Къде – невидимо-блестяща! – чака?

 

Не само светлината слънцекоса

е другадеродена тайна звездна.

Та кой би отговорил на въпроса

животът връх ли е, или е бездна,

къде е скрито времето безкрайно,

къде душата след смъртта се скита,

какво е вечността – велика тайна

или загадка, в нас самите скрита;

кои са истинските начала извечни

на онова, което ни обгръща –

непознаваемо – и тъй далечно,

различно – и безкрай едно и също?

 

Въпросите не дават нищо!

Само

подобно облаци пред нощен вятър

за миг откриват светло лунно рамо,

пропускат кратък лъч от светлината –

и пак завиват в дрипите си тъмни

декора на житейската ни драма...

... докато някъде далеч разсъмне.

 

Ако и утрото не е измама...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...