severianin (Валентин Чернев)
417 677
22.02.2013 г., 7:54 ч.

Начала 

  Поезия
610 0 4

 

НАЧАЛА

 

            “Лампите са различни,

                  а светлината е същата.

                 Тя идва от другаде...”

                         Джалал ал-Дин РУМИ, “Месневие манави” –

                         “Поема за същността на всичко съществуващо”

 

 

...И от къде долита тя, безкрила?

Къде е истинското ù начало?

Къде се ражда тази светла сила –

сребристо-синкава и снежно-бяла,

оранжево-златиста, луннолика,

дете на изгрева, сестра на мрака?...

Как съществува всъщност?

Кой я вика?

Къде – невидимо-блестяща! – чака?

 

Не само светлината слънцекоса

е другадеродена тайна звездна.

Та кой би отговорил на въпроса

животът връх ли е, или е бездна,

къде е скрито времето безкрайно,

къде душата след смъртта се скита,

какво е вечността – велика тайна

или загадка, в нас самите скрита;

кои са истинските начала извечни

на онова, което ни обгръща –

непознаваемо – и тъй далечно,

различно – и безкрай едно и също?

 

Въпросите не дават нищо!

Само

подобно облаци пред нощен вятър

за миг откриват светло лунно рамо,

пропускат кратък лъч от светлината –

и пак завиват в дрипите си тъмни

декора на житейската ни драма...

... докато някъде далеч разсъмне.

 

Ако и утрото не е измама...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??