14 dic 2007, 10:55

Начало

767 0 4
 

Начало

 

Всичко красиво трябва да умре,

бе казал някога един поет.

Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.

Грижим се за празните си домове

сякаш са светилища на някой бог.

 

Някой търсят спасение във вярата,

други намират това за безсмислено, посягайки към шкафа с лекарствата.

Едва ли някой знае цялата истина,

пък и какво ли значи да знаеш, като сме толкова малки.

Частици, невидими и безпомощни.

 

Музиката ни напомня различни неща,

понякога се мислим за радостни, но дали сме такива?

Филмът сме го гледали, чудесно знаем това,

но продължаваме като зомбита да се взираме в екрана.

Това е нашият съзнателно-несъзнателен избор.

 

Ако потърсим помощ, ще има ли кой да се отзове?

За Бога, ние дори не знаем откъде да започнем.

Има ли някой да знае отправната точка?

Или тя е строго индивидуална за всеки?

Дори да е така, все някъде трябва да има начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...