Начало

Dec 14, 2007, 10:55 AM

Poetry » White poetry

564 0 4

Начало

Всичко красиво трябва да умре,

бе казал някога един поет.

Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.

Грижим се за празните си домове

сякаш са светилища на някой бог.

Някой търсят спасение във вярата,

други намират това за безсмислено, посягайки към шкафа с лекарствата.

Едва ли някой знае цялата истина,

пък и какво ли значи да знаеш, като сме толкова малки.

Частици, невидими и безпомощни.

Музиката ни напомня различни неща,

понякога се мислим за радостни, но дали сме такива?

Филмът сме го гледали, чудесно знаем това,

но продължаваме като зомбита да се взираме в екрана.

Това е нашият съзнателно-несъзнателен избор.

Ако потърсим помощ, ще има ли кой да се отзове?

За Бога, ние дори не знаем откъде да започнем.

Има ли някой да знае отправната точка?

Или тя е строго индивидуална за всеки?

Дори да е така, все някъде трябва да има начало.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

DarkSideOfTheMoon (Светлин)

2007-12-14T12:34:40+02:00

Не си падам по клиширания оптимизъм.Благодаря, че го прочете.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-12-14T12:28:45+02:00

Хареса ми, макар че ми звучи много отчаяно! Поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-14T11:42:14+02:00

...има...когато започнем да се обичаме...
с обич за теб.
Demonica (Мони Божилова)

2007-12-14T11:17:21+02:00

...началото на края, хм...
(то пък дорбе, че имаме, или са останали някакви очаквания за света...останали ли са всъщност?!)