14.12.2007 г., 10:55

Начало

759 0 4
 

Начало

 

Всичко красиво трябва да умре,

бе казал някога един поет.

Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.

Грижим се за празните си домове

сякаш са светилища на някой бог.

 

Някой търсят спасение във вярата,

други намират това за безсмислено, посягайки към шкафа с лекарствата.

Едва ли някой знае цялата истина,

пък и какво ли значи да знаеш, като сме толкова малки.

Частици, невидими и безпомощни.

 

Музиката ни напомня различни неща,

понякога се мислим за радостни, но дали сме такива?

Филмът сме го гледали, чудесно знаем това,

но продължаваме като зомбита да се взираме в екрана.

Това е нашият съзнателно-несъзнателен избор.

 

Ако потърсим помощ, ще има ли кой да се отзове?

За Бога, ние дори не знаем откъде да започнем.

Има ли някой да знае отправната точка?

Или тя е строго индивидуална за всеки?

Дори да е така, все някъде трябва да има начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...