14.12.2007 г., 10:55

Начало

768 0 4
 

Начало

 

Всичко красиво трябва да умре,

бе казал някога един поет.

Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.

Грижим се за празните си домове

сякаш са светилища на някой бог.

 

Някой търсят спасение във вярата,

други намират това за безсмислено, посягайки към шкафа с лекарствата.

Едва ли някой знае цялата истина,

пък и какво ли значи да знаеш, като сме толкова малки.

Частици, невидими и безпомощни.

 

Музиката ни напомня различни неща,

понякога се мислим за радостни, но дали сме такива?

Филмът сме го гледали, чудесно знаем това,

но продължаваме като зомбита да се взираме в екрана.

Това е нашият съзнателно-несъзнателен избор.

 

Ако потърсим помощ, ще има ли кой да се отзове?

За Бога, ние дори не знаем откъде да започнем.

Има ли някой да знае отправната точка?

Или тя е строго индивидуална за всеки?

Дори да е така, все някъде трябва да има начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...