14.12.2007 г., 10:55

Начало

760 0 4
 

Начало

 

Всичко красиво трябва да умре,

бе казал някога един поет.

Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.

Грижим се за празните си домове

сякаш са светилища на някой бог.

 

Някой търсят спасение във вярата,

други намират това за безсмислено, посягайки към шкафа с лекарствата.

Едва ли някой знае цялата истина,

пък и какво ли значи да знаеш, като сме толкова малки.

Частици, невидими и безпомощни.

 

Музиката ни напомня различни неща,

понякога се мислим за радостни, но дали сме такива?

Филмът сме го гледали, чудесно знаем това,

но продължаваме като зомбита да се взираме в екрана.

Това е нашият съзнателно-несъзнателен избор.

 

Ако потърсим помощ, ще има ли кой да се отзове?

За Бога, ние дори не знаем откъде да започнем.

Има ли някой да знае отправната точка?

Или тя е строго индивидуална за всеки?

Дори да е така, все някъде трябва да има начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...