Съблякох старата си дреха.
На умората и своя страх.
Облякох новите надежди.
Животът грабнах в бързия му бяг.
Загърбих всичко - и обиди стари.
В ръцете стиснах грозните лъжи.
Усмихнах се на всички. Победих ги.
Главата си по своя път изправих.
Затичах се към новите мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
