10 ene 2015, 17:24  

Начало

  Poesía » Otra
591 0 5

В началото бе Бог! А той

за седем дни светът ни даде

със рай и ад. По образ свой

от кал мъжът Адам създаде.

 

Живот му вдъхна. След това

ребро му взе и Ева пръкна

и тези нови същества

изпитаха любовна тръпка.

 

В началото бе Слово. То,

измислено да се разбираме,

превърнахме по същество

в едно езично дуелиране.

 

И тук и там в света голям

проблясват мълнии-рапири.

Изгубихме – позор и срам! –

божествените свои дири.

 

Началото ни е добро,

когато му се вижда края –

пречистени от всяко зло,

да стигнем изначален рая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...