10 ene 2015, 17:24  

Начало

  Poesía » Otra
588 0 5

В началото бе Бог! А той

за седем дни светът ни даде

със рай и ад. По образ свой

от кал мъжът Адам създаде.

 

Живот му вдъхна. След това

ребро му взе и Ева пръкна

и тези нови същества

изпитаха любовна тръпка.

 

В началото бе Слово. То,

измислено да се разбираме,

превърнахме по същество

в едно езично дуелиране.

 

И тук и там в света голям

проблясват мълнии-рапири.

Изгубихме – позор и срам! –

божествените свои дири.

 

Началото ни е добро,

когато му се вижда края –

пречистени от всяко зло,

да стигнем изначален рая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...