10 янв. 2015 г., 17:24  

Начало

590 0 5

В началото бе Бог! А той

за седем дни светът ни даде

със рай и ад. По образ свой

от кал мъжът Адам създаде.

 

Живот му вдъхна. След това

ребро му взе и Ева пръкна

и тези нови същества

изпитаха любовна тръпка.

 

В началото бе Слово. То,

измислено да се разбираме,

превърнахме по същество

в едно езично дуелиране.

 

И тук и там в света голям

проблясват мълнии-рапири.

Изгубихме – позор и срам! –

божествените свои дири.

 

Началото ни е добро,

когато му се вижда края –

пречистени от всяко зло,

да стигнем изначален рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...