10.01.2015 г., 17:24  

Начало

589 0 5

В началото бе Бог! А той

за седем дни светът ни даде

със рай и ад. По образ свой

от кал мъжът Адам създаде.

 

Живот му вдъхна. След това

ребро му взе и Ева пръкна

и тези нови същества

изпитаха любовна тръпка.

 

В началото бе Слово. То,

измислено да се разбираме,

превърнахме по същество

в едно езично дуелиране.

 

И тук и там в света голям

проблясват мълнии-рапири.

Изгубихме – позор и срам! –

божествените свои дири.

 

Началото ни е добро,

когато му се вижда края –

пречистени от всяко зло,

да стигнем изначален рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...