Jan 10, 2015, 5:24 PM  

Начало

  Poetry » Other
585 0 5

В началото бе Бог! А той

за седем дни светът ни даде

със рай и ад. По образ свой

от кал мъжът Адам създаде.

 

Живот му вдъхна. След това

ребро му взе и Ева пръкна

и тези нови същества

изпитаха любовна тръпка.

 

В началото бе Слово. То,

измислено да се разбираме,

превърнахме по същество

в едно езично дуелиране.

 

И тук и там в света голям

проблясват мълнии-рапири.

Изгубихме – позор и срам! –

божествените свои дири.

 

Началото ни е добро,

когато му се вижда края –

пречистени от всяко зло,

да стигнем изначален рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...