pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17036
9 sept 2018, 22:00

Начало 

  Poesía » De amor
428 3 9

Тръгваме вече, беше ни истинско,

слънце пладнуваше в жадни очи.

Чувствата бликат, сълзи разплискали,

стръкче пелин във душата горчи.

 

Но ни повежда, светла, пътеката,

с росни надежди към новия дом.

Хлябът ухаещ не винаги мек е - 

шепне ми звездният стар метроном.

 

Няма обръщане. Бъдното вика ни.

Стискам ръката ти с много любов.

А във следите ни вяра пониква,

сякаш посята от тих благослов.

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??