pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16805
9.09.2018 г., 22:00 ч.

Начало 

  Поезия » Любовна
369 3 10

Тръгваме вече, беше ни истинско,

слънце пладнуваше в жадни очи.

Чувствата бликат, сълзи разплискали,

стръкче пелин във душата горчи.

 

Но ни повежда, светла, пътеката,

с росни надежди към новия дом.

Хлябът ухаещ не винаги мек е - 

шепне ми звездният стар метроном.

 

Няма обръщане. Бъдното вика ни.

Стискам ръката ти с много любов.

А във следите ни вяра пониква,

сякаш посята от тих благослов.

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??