Sep 9, 2018, 10:00 PM

Начало 

  Poetry » Love
372 3 10

Тръгваме вече, беше ни истинско,

слънце пладнуваше в жадни очи.

Чувствата бликат, сълзи разплискали,

стръкче пелин във душата горчи.

 

Но ни повежда, светла, пътеката,

с росни надежди към новия дом.

Хлябът ухаещ не винаги мек е - 

шепне ми звездният стар метроном.

 

Няма обръщане. Бъдното вика ни.

Стискам ръката ти с много любов.

А във следите ни вяра пониква,

сякаш посята от тих благослов.

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??