И ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба,
която мислех, че ще е полезна.
С годините я мъкнех на гърба
и тъпчех я с блага материални-
да дойде утре леката съдба,
да няма грижи, страхове печални.
От ден на ден торбата натежа
все повече и повече, уви.
Не мога с нея аз да продължа.
С такъв товар напред не се върви. ...