16.09.2020 г., 13:54 ч.

Над бездната с любов ще полетя 

  Поезия » Друга
583 1 1

И ето ме- без смисъл, на ръба.

Под мене зее само тъмна бездна.

В ръцете си държа една торба,

която мислех, че ще е полезна.

С годините я мъкнех на гърба

и тъпчех я с блага материални-

да дойде утре леката съдба,

да няма грижи, страхове печални.

 

От ден на ден торбата натежа

все повече и повече, уви.

Не мога с нея аз да продължа.

С такъв товар напред не се върви.

Отварям я и гледам, не греша-

как всичко е превърнато във прах.

Илюзии, предателства, лъжа

от някъде превиват се през смях.

 

Изсипвам миналото в пропастта,

торбата лека е като перце.

И нея хвърлям, живо е в гръдта,

усеща пламък моето сърце.

От днес надежда, вяра и мечта

в душата си от зло ще защитавам.

Над бездната с любов ще полетя.

Живота отначало поздравявам.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звучи като "Фантастична симфония "от един гениален френски композитор, който на път от Франция за Рим чуваше произведението си в главата...
    И малко остана да скочи в една пропаст под въздействието на музиката в душата си...
    Понякога творците изпадат в делириум под въздействието на творбата, която бушува в тях...
    Една малка викторина:кой този композитор?
    Е,не съм инквизитор, за да ви измъчвам!
    Иде реч за Хектор Берлиоз.
Предложения
: ??:??