Над бездната с любов ще полетя

Sep 16, 2020, 1:54 PM

Poetry » Other

971 1 1

И ето ме- без смисъл, на ръба.

Под мене зее само тъмна бездна.

В ръцете си държа една торба,

която мислех, че ще е полезна.

С годините я мъкнех на гърба

и тъпчех я с блага материални-

да дойде утре леката съдба,

да няма грижи, страхове печални.

От ден на ден торбата натежа

все повече и повече, уви.

Не мога с нея аз да продължа.

С такъв товар напред не се върви.

Отварям я и гледам, не греша-

как всичко е превърнато във прах.

Илюзии, предателства, лъжа

от някъде превиват се през смях.

Изсипвам миналото в пропастта,

торбата лека е като перце.

И нея хвърлям, живо е в гръдта,

усеща пламък моето сърце.

От днес надежда, вяра и мечта

в душата си от зло ще защитавам.

Над бездната с любов ще полетя.

Живота отначало поздравявам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.