Над бездната с любов ще полетя
И ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба,
която мислех, че ще е полезна.
С годините я мъкнех на гърба
и тъпчех я с блага материални-
да дойде утре леката съдба,
да няма грижи, страхове печални.
От ден на ден торбата натежа
все повече и повече, уви.
Не мога с нея аз да продължа.
С такъв товар напред не се върви.
Отварям я и гледам, не греша-
как всичко е превърнато във прах.
Илюзии, предателства, лъжа
от някъде превиват се през смях.
Изсипвам миналото в пропастта,
торбата лека е като перце.
И нея хвърлям, живо е в гръдта,
усеща пламък моето сърце.
От днес надежда, вяра и мечта
в душата си от зло ще защитавам.
Над бездната с любов ще полетя.
Живота отначало поздравявам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
