17 feb 2011, 0:30

Над дъгата

  Poesía
1.1K 0 13

 

 

Седемцветна магия рисува в небето

две майчини чудни очи.

Затварям очи и политва сърцето

подир първите детски сълзи.

Първи глътки отпива Животът

и усмихва се в синьо, нали?

В края на старото слагаме точка,

бързат усмихнати новите дни.

Първа радост разлива в душата

седем по седем на брой цветове.

Хукват в приказен бяг сетивата

и небето грейва в цветно море.

Искам с ръка да докосна дъгата,

скрила толкова Обич за мен.

Две любящи очи –

моите седем единствени цвята,

струйки от първите детски сълзи.

Бърза Животът и в шепичка Свята,

стиска ключето към новите дни...

 

Кирил Палачоров, 29.05.2010, Бургас  02.02ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искам и аз да я докосна ,рисуваш с думи !
  • От стиха ти струи обич! Поздрави!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>

  • Хубаво е, когато споделеното с Любов, поражда вълна от хубави емоции. Затова ВИ благодаря, Приятели с главна буква, за това,че затрептяхте на хармонична вълна с онова, което исках да предам като емоция!...
  • Богат като дъгата стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...