Над дъгата
Седемцветна магия рисува в небето
две майчини чудни очи.
Затварям очи и политва сърцето
подир първите детски сълзи.
Първи глътки отпива Животът
и усмихва се в синьо, нали?
В края на старото слагаме точка,
бързат усмихнати новите дни.
Първа радост разлива в душата
седем по седем на брой цветове.
Хукват в приказен бяг сетивата
и небето грейва в цветно море.
Искам с ръка да докосна дъгата,
скрила толкова Обич за мен.
Две любящи очи –
моите седем единствени цвята,
струйки от първите детски сълзи.
Бърза Животът и в шепичка Свята,
стиска ключето към новите дни...
Кирил Палачоров, 29.05.2010, Бургас 02.02ч.
© Кирил Ганчев All rights reserved.
