ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
25 jul 2008, 18:29

Над реката

911 0 12

Как обичам

до мен

да седиш.

Тихо, тихо.

До моето

рамо.

На ухото ми

да шептиш:

Обичам те,

халостнико!

Сладко слушам.

Мълча само.

Откъде са

сълзите ти,

нежничко?!

Дай ресниците

да изсуша!

С език и устни

изтривам.

Примирам

до тебе.

Щастлива душа.

От твоите очи

мога да пия

соленото,

моя птицо!

По мене

ръцете ти

как се вият -

ластар на лозница.

О, жарта ти

изгаря

моята длан.

Тежка копринена

плитка.

Водните кончета,

влюбени, там,

над  реката

политат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9