ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
25 jul 2008, 18:29

Над реката

913 0 12

Как обичам

до мен

да седиш.

Тихо, тихо.

До моето

рамо.

На ухото ми

да шептиш:

Обичам те,

халостнико!

Сладко слушам.

Мълча само.

Откъде са

сълзите ти,

нежничко?!

Дай ресниците

да изсуша!

С език и устни

изтривам.

Примирам

до тебе.

Щастлива душа.

От твоите очи

мога да пия

соленото,

моя птицо!

По мене

ръцете ти

как се вият -

ластар на лозница.

О, жарта ти

изгаря

моята длан.

Тежка копринена

плитка.

Водните кончета,

влюбени, там,

над  реката

политат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0