Как обичам
до мен
да седиш.
Тихо, тихо.
До моето
рамо.
На ухото ми
да шептиш:
Обичам те,
халостнико!
Сладко слушам.
Мълча само.
Откъде са
сълзите ти,
нежничко?!
Дай ресниците
да изсуша!
С език и устни
изтривам.
Примирам
до тебе.
Щастлива душа.
От твоите очи
мога да пия
соленото,
моя птицо!
По мене
ръцете ти
как се вият -
ластар на лозница.
О, жарта ти
изгаря
моята длан.
Тежка копринена
плитка.
Водните кончета,
влюбени, там,
над реката
политат...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Отново присъстват елементи като коприна, сълзи, душа, очи. И всяка дума е наситена с много чувства и носи своята символика .. Прекрасно е Зем.