Над реката
Как обичам
до мен
да седиш.
Тихо, тихо.
До моето
рамо.
На ухото ми
да шептиш:
Обичам те,
халостнико!
Сладко слушам.
Мълча само.
Откъде са
сълзите ти,
нежничко?!
Дай ресниците
да изсуша!
С език и устни
изтривам.
Примирам
до тебе.
Щастлива душа.
От твоите очи
мога да пия
соленото,
моя птицо!
По мене
ръцете ти
как се вият -
ластар на лозница.
О, жарта ти
изгаря
моята длан.
Тежка копринена
плитка.
Водните кончета,
влюбени, там,
над реката
политат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
