Над твоя гроб

22 dic 2006, 20:56

Poesía

977 0 2

Надвесена над твоя гроб
от мъката по тебе стена-
ще продължи суровият живот,
но няма да е същият за мене.

От снимката ме гледаш ти
и искаш да говориш,но не можеш.
Опитваш се със поглед да ме утешиш
и да ми кажеш да не се тревожа.

Не ще забравя нивга твоя лик,
когато със смъртта се ти прегърна.
Не ще забравя нивга онзи миг,
когато за последен път те зърнах.

Дали ще чуя пак да ми шептиш?
Дали ще те усетя и приема?
Не знам,ала където и да си,
ти ще останеш винаги със мене.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.