13 nov 2024, 16:28

Надалеч

  Poesía
299 0 0

Исках да си тръгна ,

но останах.

Исках да крещя ,

но замълчах .

Беше зима 

в моята душа.

И мъката за 

гърлото ме хвана.

А пътят е пред мен,

и знам , че той ме чака.

За да ме отведе 

далеч , далеч оттук .

От тази малка , стара гара.

Всичките самотници събрала,

някъде накрай света.

Мъглата от върха се спуска

и застила побелялото поле.

Мисълта ми все назад 

препуска.

Ех..как искам

да съм пак дете .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...