Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима
в моята душа.
И мъката за
гърлото ме хвана.
А пътят е пред мен,
и знам , че той ме чака.
За да ме отведе
далеч , далеч оттук .
От тази малка , стара гара.
Всичките самотници събрала,
някъде накрай света.
Мъглата от върха се спуска
и застила побелялото поле.
Мисълта ми все назад
препуска.
Ех..как искам
да съм пак дете .
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
