13 нояб. 2024 г., 16:28

Надалеч

307 0 0

Исках да си тръгна ,

но останах.

Исках да крещя ,

но замълчах .

Беше зима 

в моята душа.

И мъката за 

гърлото ме хвана.

А пътят е пред мен,

и знам , че той ме чака.

За да ме отведе 

далеч , далеч оттук .

От тази малка , стара гара.

Всичките самотници събрала,

някъде накрай света.

Мъглата от върха се спуска

и застила побелялото поле.

Мисълта ми все назад 

препуска.

Ех..как искам

да съм пак дете .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...