13 нояб. 2024 г., 16:28

Надалеч

306 0 0

Исках да си тръгна ,

но останах.

Исках да крещя ,

но замълчах .

Беше зима 

в моята душа.

И мъката за 

гърлото ме хвана.

А пътят е пред мен,

и знам , че той ме чака.

За да ме отведе 

далеч , далеч оттук .

От тази малка , стара гара.

Всичките самотници събрала,

някъде накрай света.

Мъглата от върха се спуска

и застила побелялото поле.

Мисълта ми все назад 

препуска.

Ех..как искам

да съм пак дете .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...