Надалеч
Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима
в моята душа.
И мъката за
гърлото ме хвана.
А пътят е пред мен,
и знам , че той ме чака.
За да ме отведе
далеч , далеч оттук .
От тази малка , стара гара.
Всичките самотници събрала,
някъде накрай света.
Мъглата от върха се спуска
и застила побелялото поле.
Мисълта ми все назад
препуска.
Ех..как искам
да съм пак дете .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
