тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
5 jul 2007, 11:14

НАДЕЖДА 

  Poesía
489 0 4
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С  тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е  - вече я обича!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??