НАДЕЖДА
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е - вече я обича!
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е - вече я обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
