5.07.2007 г., 11:14 ч.

НАДЕЖДА 

  Поезия
531 0 4
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С  тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е  - вече я обича!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??