Jul 5, 2007, 11:14 AM
НАДЕЖДА
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е - вече я обича!
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е - вече я обича!
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления!
Нямам думи за стиха!!! -
Да,и на мен ми хареса
-
Краят е чудесен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и от мен!