22 mar 2016, 21:24

Надежда 

  Poesía » Otra
297 0 7

За пясъкът събран от вековете...

За мъките на нашите деди.

За вярата че всичко ще се случи

тъй както Господ е решил!?

Дали е вярно че времето ще ни

научи!? Да вярваме на свойте

мечти, или от мъка ще отпаднем

и от себе си освободим.

Тя вярата човърка ми душата,

натяква ми и кара да вървя?

И знам, аз сигурен съм...

Че Господ ми помага, да 

свърша свойте дела.

Поклон пред трудностите на

дедите наши.

Поклон и почит от любов.

Дано във времето за нас 

да кажат, те правеха го

със любов.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за топлият коментар Mimoza20!!!До нови!
  • Дa вярвaме нa своите мечти и дa ги следвaме! Aз те поздрaвявaм, хaресa ми , четох няколко пъти! Бтaво!
  • Благодаря geni 24 радвам се когато успея да докосна нечие сърце!
  • Поклон и почит от любов.
    Дано във времето за нас
    да кажат, те правеха го
    със любов.......ХУБАВО!
  • Радвам се Рени че сподели стиха ми.За мен винаги е било удовоствие да прочета твоето мнение!До нови!!!С телефона ми е трудно да чета и пиша затова и отсъствам!!!
    Благодаря ти Веси-Еси за хубавата усмивка!До нови усмивки!
  • Дано, Ачо! Здравей, откога не съм те срещала тук!
Propuestas
: ??:??