22.03.2016 г., 21:24

Надежда

429 0 7

За пясъкът събран от вековете...

За мъките на нашите деди.

За вярата че всичко ще се случи

тъй както Господ е решил!?

Дали е вярно че времето ще ни

научи!? Да вярваме на свойте

мечти, или от мъка ще отпаднем

и от себе си освободим.

Тя вярата човърка ми душата,

натяква ми и кара да вървя?

И знам, аз сигурен съм...

Че Господ ми помага, да 

свърша свойте дела.

Поклон пред трудностите на

дедите наши.

Поклон и почит от любов.

Дано във времето за нас 

да кажат, те правеха го

със любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлият коментар Mimoza20!!!До нови!
  • Дa вярвaме нa своите мечти и дa ги следвaме! Aз те поздрaвявaм, хaресa ми , четох няколко пъти! Бтaво!
  • Благодаря geni 24 радвам се когато успея да докосна нечие сърце!
  • Поклон и почит от любов.
    Дано във времето за нас
    да кажат, те правеха го
    със любов.......ХУБАВО!
  • Радвам се Рени че сподели стиха ми.За мен винаги е било удовоствие да прочета твоето мнение!До нови!!!С телефона ми е трудно да чета и пиша затова и отсъствам!!!
    Благодаря ти Веси-Еси за хубавата усмивка!До нови усмивки!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...