14 nov 2021, 17:47

Надежда

  Poesía
1K 3 7

НАДЕЖДА

 

Тридесет и две години грешки

и още толкова изглежда?

Все ни местят, като пешки,

и животът си уреждат.

 

А пък българите гният,

бедни – за комат бълнуват,

вълци в овчи кожи вият

и гласецът му купуват.

 

Народът в дъно поглед впил,

нанагоре не поглежда,

как искам, мой народе мил,

трохичка да ти дам надежда.

 

Но какво ли мога аз,

да постигна с мойте срички?!

Докато тези са на власт,

прецаканите ще сме всички.

 

14.11.2021г.

Авт. Весо /худ./

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, за съжаление си много права. Въпреки всичко от онзи ден съм оптимист. Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
  • Живеем в съревнование, кой повече ще прецака народа си! Тъжна истина!
  • Благодаря ви дами за хубавите коментари. Скитнице, "надеждата умира последна" , Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме!
  • Много вярно и истинско, но като гледам, какво се задава, сигурна съм, че ще е повод за още стихове!
  • Уви прав си...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...