14.11.2021 г., 17:47

Надежда

1K 3 7

НАДЕЖДА

 

Тридесет и две години грешки

и още толкова изглежда?

Все ни местят, като пешки,

и животът си уреждат.

 

А пък българите гният,

бедни – за комат бълнуват,

вълци в овчи кожи вият

и гласецът му купуват.

 

Народът в дъно поглед впил,

нанагоре не поглежда,

как искам, мой народе мил,

трохичка да ти дам надежда.

 

Но какво ли мога аз,

да постигна с мойте срички?!

Докато тези са на власт,

прецаканите ще сме всички.

 

14.11.2021г.

Авт. Весо /худ./

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, за съжаление си много права. Въпреки всичко от онзи ден съм оптимист. Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
  • Живеем в съревнование, кой повече ще прецака народа си! Тъжна истина!
  • Благодаря ви дами за хубавите коментари. Скитнице, "надеждата умира последна" , Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме!
  • Много вярно и истинско, но като гледам, какво се задава, сигурна съм, че ще е повод за още стихове!
  • Уви прав си...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...