Тридесет и две години грешки
и още толкова изглежда?
Все ни местят, като пешки,
и животът си уреждат.
А пък българите гният,
бедни – за комат бълнуват,
вълци в овчи кожи вият
и гласецът му купуват.
Народът в дъно поглед впил,
нанагоре не поглежда,
как искам, мой народе мил,
трохичка да ти дам надежда.
Но какво ли мога аз,
да постигна с мойте срички?!
Докато тези са на власт,
прецаканите ще сме всички.
14.11.2021г.
Авт. Весо /худ./
© Веселин Христов Всички права запазени