Тридесет и две години грешки
и още толкова изглежда?
Все ни местят, като пешки,
и животът си уреждат.
А пък българите гният,
бедни – за комат бълнуват,
вълци в овчи кожи вият
и гласецът му купуват.
Народът в дъно поглед впил,
нанагоре не поглежда,
как искам, мой народе мил,
трохичка да ти дам надежда.
Но какво ли мога аз,
да постигна с мойте срички?!
Докато тези са на власт,
прецаканите ще сме всички.
14.11.2021г.
Авт. Весо /худ./
© Веселин Христов All rights reserved.
Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
, Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
