Тридесет и две години грешки
и още толкова изглежда?
Все ни местят, като пешки,
и животът си уреждат.
А пък българите гният,
бедни – за комат бълнуват,
вълци в овчи кожи вият
и гласецът му купуват.
Народът в дъно поглед впил,
нанагоре не поглежда,
как искам, мой народе мил,
трохичка да ти дам надежда.
Но какво ли мога аз,
да постигна с мойте срички?!
Докато тези са на власт,
прецаканите ще сме всички.
14.11.2021г.
Авт. Весо /худ./
© Веселин Христов All rights reserved.
Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
, Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
