Тридесет и две години грешки
и още толкова изглежда?
Все ни местят, като пешки,
и животът си уреждат.
А пък българите гният,
бедни – за комат бълнуват,
вълци в овчи кожи вият
и гласецът му купуват.
Народът в дъно поглед впил,
нанагоре не поглежда,
как искам, мой народе мил,
трохичка да ти дам надежда.
Но какво ли мога аз,
да постигна с мойте срички?!
Докато тези са на власт,
прецаканите ще сме всички.
14.11.2021г.
Авт. Весо /худ./
© Веселин Христов All rights reserved.
Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
, Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме! 
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
