Тридесет и две години грешки
и още толкова изглежда?
Все ни местят, като пешки,
и животът си уреждат.
А пък българите гният,
бедни – за комат бълнуват,
вълци в овчи кожи вият
и гласецът му купуват.
Народът в дъно поглед впил,
нанагоре не поглежда,
как искам, мой народе мил,
трохичка да ти дам надежда.
Но какво ли мога аз,
да постигна с мойте срички?!
Докато тези са на власт,
прецаканите ще сме всички.
14.11.2021г.
Авт. Весо /худ./
© Веселин Христов All rights reserved.
Дано да няма повече такива стихотворения, както спомена по-долу Миночка.
, Доче, радвам се, че сме на едно мнение , Миночка, чакам свързано стихо от теб , и за единствения мъж в компанията... Миг - благодаря за стихоплетния отговор! Усмихна ме! 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
