15 jun 2010, 13:40

Надежда

724 0 6

НАДЕЖДА

 

Вървя през време бездуховно  

съдбата хванал под ръка

а мислите летят  виновно

и  после гаснат в пепелта

 

и виждам погледи лъжовни

и хора без любов без плам

смутени плахи безтегловни

без дух без съвест и без храм

 

но някъде във полумрака

закътан в земните недра

часовник бял ще затиктака

и ще събуди пак света

 

ще пламне огънят духовен

ще влезе в болните души

и в погледите им отново

ще блеснат хиляди искри...

 

14.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...