chvassilev (Чавдар )
223 179
Jun 15, 2010, 1:40 PM

Надежда 

  Poetry » Phylosophy
565 0 6

НАДЕЖДА

 

Вървя през време бездуховно  

съдбата хванал под ръка

а мислите летят  виновно

и  после гаснат в пепелта

 

и виждам погледи лъжовни

и хора без любов без плам

смутени плахи безтегловни

без дух без съвест и без храм

 

но някъде във полумрака

закътан в земните недра

часовник бял ще затиктака

и ще събуди пак света

 

ще пламне огънят духовен

ще влезе в болните души

и в погледите им отново

ще блеснат хиляди искри...

 

14.06.2010

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??