НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта
и виждам погледи лъжовни
и хора без любов без плам
смутени плахи безтегловни
без дух без съвест и без храм
но някъде във полумрака
закътан в земните недра
часовник бял ще затиктака
и ще събуди пак света
ще пламне огънят духовен
ще влезе в болните души
и в погледите им отново
ще блеснат хиляди искри...
14.06.2010
© Чавдар All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
