Надежда
НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта
и виждам погледи лъжовни
и хора без любов без плам
смутени плахи безтегловни
без дух без съвест и без храм
но някъде във полумрака
закътан в земните недра
часовник бял ще затиктака
и ще събуди пак света
ще пламне огънят духовен
ще влезе в болните души
и в погледите им отново
ще блеснат хиляди искри...
14.06.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
