15 июн. 2010 г., 13:40

Надежда

719 0 6

НАДЕЖДА

 

Вървя през време бездуховно  

съдбата хванал под ръка

а мислите летят  виновно

и  после гаснат в пепелта

 

и виждам погледи лъжовни

и хора без любов без плам

смутени плахи безтегловни

без дух без съвест и без храм

 

но някъде във полумрака

закътан в земните недра

часовник бял ще затиктака

и ще събуди пак света

 

ще пламне огънят духовен

ще влезе в болните души

и в погледите им отново

ще блеснат хиляди искри...

 

14.06.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...