9 dic 2008, 19:59

Надежда 

  Poesía » Otra
467 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся

своето небе,
но дълго

нищо не откривах
и отчаянието

ме обзе.

Отне ми то

една възможност,
с която аз
не исках

да се разделя,
но въпреки

че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило
и
любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който

криеха се
моите мечти.

И аз послушах

таз надежда,
която

хоризонтът ми откри
и не след дълго

озовах се
в небе

от сбъднати мечти.


© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??