9.12.2008 г., 19:59

Надежда

616 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся

своето небе,
но дълго

нищо не откривах
и отчаянието

ме обзе.

Отне ми то

една възможност,
с която аз
не исках

да се разделя,
но въпреки

че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило
и
любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който

криеха се
моите мечти.

И аз послушах

таз надежда,
която

хоризонтът ми откри
и не след дълго

озовах се
в небе

от сбъднати мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...