9.12.2008 г., 19:59

Надежда

614 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся

своето небе,
но дълго

нищо не откривах
и отчаянието

ме обзе.

Отне ми то

една възможност,
с която аз
не исках

да се разделя,
но въпреки

че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило
и
любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който

криеха се
моите мечти.

И аз послушах

таз надежда,
която

хоризонтът ми откри
и не след дълго

озовах се
в небе

от сбъднати мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...