Dec 9, 2008, 7:59 PM

Надежда

  Poetry » Other
615 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся

своето небе,
но дълго

нищо не откривах
и отчаянието

ме обзе.

Отне ми то

една възможност,
с която аз
не исках

да се разделя,
но въпреки

че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило
и
любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който

криеха се
моите мечти.

И аз послушах

таз надежда,
която

хоризонтът ми откри
и не след дълго

озовах се
в небе

от сбъднати мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...