Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Dec 9, 2008, 7:59 PM

Надежда

  Poetry » Other
611 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся
своето небе,
но дълго
нищо не откривах
и отчаянието
ме обзе.

Отне ми то
една възможност,
с която аз
не исках
да се разделя,
но въпреки
че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,
надеждата ме спря.

Усмихна ми се
мило
и любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който
криеха се
моите мечти.

И аз послушах
таз надежда,
която
хоризонтът ми откри
и не след дълго
озовах се
в небе
от сбъднати мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0