9 дек. 2008 г., 19:59

Надежда

617 0 3
В бели облаци
се скитах
да търся

своето небе,
но дълго

нищо не откривах
и отчаянието

ме обзе.

Отне ми то

една възможност,
с която аз
не исках

да се разделя,
но въпреки

че бе обречено
аз да се лутам
в пространството,

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило
и
любезно,
тя
ме насърчи
да продължа да търся
пътя неизвестен,
в който

криеха се
моите мечти.

И аз послушах

таз надежда,
която

хоризонтът ми откри
и не след дълго

озовах се
в небе

от сбъднати мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...