7 abr 2007, 10:20

Надежда 

  Poesía
596 0 2
    Погледи тайни и някак случайни,
разкриват за миг душата ми...
    Ала слепи са всички за нея,
и мъката, скрита в очите -
    виждам я само аз...
Замислям се... Дали си струва?...
    Дали животът ми не е напразен?...
Ала щом погледна в очите ти
    и видя себе си в тях,
разбирам, че все още има за какво да живея...
    И има надежда за мен...
и за любовта ми към теб...

                                                                               7. Март. 2007

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, човек никога не трябва да се предава, дори и в моменти когато му се струва че всичко е свършило
  • просто нямам думи това стихче е много хубаво
Propuestas
: ??:??