Надежда
разкриват за миг душата ми...
Ала слепи са всички за нея,
и мъката, скрита в очите -
виждам я само аз...
Замислям се... Дали си струва?...
Дали животът ми не е напразен?...
Ала щом погледна в очите ти
и видя себе си в тях,
разбирам, че все още има за какво да живея...
И има надежда за мен...
и за любовта ми към теб...
7. Март. 2007
© Цвета Лазарова All rights reserved.